Игри

Информация за страница Сърница

Сърница е един от най-новите български градове, който е разположен в южната част на страната. Намира се в община Велинград, Област Пазарджик. Също така изпълнява функциите на административен център на едноименната община. Мястото, където се намира това населено място, е планински район. Разположен е между рида Дъбраш и Велийшко – виденишкия дял в западната част на Родопа планина. Река Доспат минава в непосредствена близост до града, която по пътя си се влива в едноименния язовир. Средната надморска височина на разположеното в Паазарджишка област населено място се равнява приблизително на 1200 метра. Това от своя страна е основната причина зимата в града и целия район да е студена и с дълга продължителност. Непосредствено около селището са разположени големи площи от гъсти гори, като има представители най-вече на два вида дървета. Това са съответно бор и смърч, които се срещат и на територията на много други населени места в страната. От град Доспат населеното място се намира едва на 20 километра разстояние.

    До един от най-любимите ни планински курорти в наши дни – Велинград – Сърница отстои на разстояние от 48 километра. В основната си част местното население се състои от българи мюсюлмани. Историята на това населено място е сравнително нова, но въпреки това е доста интересна и буди любопитството на историци и изследователи. За пръв път селището възниква през 1860 година – в епохата на Българското Възраждане. Тогава народът все още се оттърсва от края на Кримската война, настъпил четири години по-рано. Първият заселник в селището се казва Шабан, който е чобанин. Това става причина в продължение на почти цял един век градът да носи неговото име впоследствие – Шабанлии. По-голямата част от заселниците идват предимно от град Доспат, който в наши дни се намира на отсрещния бряг на едноименния язовир. Шабанлии, Крушата, Петелци, Орлино и Бърдуче са села и махали, които през 1975 година се обединяват и така се формира днешният град. В продължение на почти четири десетилетия – от 1950 до 1987 година – градът е самостоятелна община. Тя включва в своя състав още две села от областта – Побит камък и Медени поляни. В наши дни жителите имат желание общината да бъде възстановена.

    23 април е една от най-паметните дати за Сърница и местните жители. На този ден през далечната вече 1972 година  е убит униформеният милиционер Сергей Куртов. Убийството е дело на петима местни жители, защото милиционерът отнема шофьорската книжка на единия от тях. Четирима от съучастниците са задържани край село Конач, докато правят опити да преминат гръцката граница и да напуснат пределите на страната. Последният се предава и така всички виновни за престъплението са заловени. Доколко това събитие е значимо за града, ще стане ясно едва впоследствие. Именно с него се поставя началото на Възродителния процес за това населено място, който оставя дълбок и траен отпечатък в живота на хората. Всъщност Възродителният процес навсякъде има негативни последствия върху живота на тези, които изпитват на собствен гръб несгодите от принудителната смяна на имената. Тогавашното село се превръща в едно от многото населени места в страната, пряко засегнато от този важен за страната исторически период.

Етикети:   Градове , България
eXTReMe Tracker